Как се произвеждат бижутата? (първа част)

В статията ще научиш основните техники, с които бижутерите по цял свят създават красивите бижута, които виждаме по витрините.

Създаването на едно бижу не е толкова лесен процес, колкото изглежда. Без значение дали ще бъде малък пръстен или пищно колие, всеки един аксесоар заслужава специално внимание и поглед към детайла.

В днешно време техниките за производство на бижута са многобройни и всеки един от тях има свои специфики и особености. Затова решихме да разделим темата на две части, като в тази ще ти представим кои са традиционните и автентични начини за създаване на бижута, а в следващата ще разбереш по-модерните и нестандартни техники.

Още от древността, когато дори златото и среброто не са били открити, хората са си правили украшения, използвайки налични средства. Такива са били мидите и рапаните, за тези които са живеели близо до море или океан. Други са използвали цветни скали, кости и зъби от някои животни. Интересен факт е, че именно бижутата и материалите от които са направени, са изразявали социалния статут и обществено положение на своя ползвател.

Снимка: Sumerian Shakespeare

По-късно народите се научават да използват златото и откриват неговото свойство да се моделира лесно. Първите изискани древни бижута са открити в гробището на шумерската владетелка кралица Пу-аби. Тази месопотамска култура е съществувала преди повече от 4500 години. На нейно място сега се намира Ирак, където археолозите се натъкват на тези фини златни украшения. От дизайна на откритите бижута става ясна и техниката за създаване- филигран и гранулиране.

Гранулацията е техника, при която, чрез нагряване, се създават малки златни топчета, които се поставят върху декоративен модел и се съединяват върху златна повърхност.

Снимка: Lalaounis

Филигран е метод на подреждане на тънки златни или сребърни жици, в определени шаблони или изображения.

Снимка: Pinterest

Няколко металообработващи метода се откриват в древни времена и се използват за дизайн на бижута и до днес. Това са леенето и т.нар. процес cloisonné. Той включва оформянето на метални граници, които образуват празни затворени области. Впоследствие в тези области се поставят различни скъпоценни камъни или стъкла, докато се получи завършен дизайн. Финалния процес включва емайлиране.

снимка: Pinterest

Египтяните са считани за майстори на този метод, тъй като именно чрез него те са изобразявали върху различни предмети своите символи и почитания от тях Бог Ра.
Една стара, но запазена техника за металолеене служи за изработка на фини и изящни бижута и до днес. Процесът се нарича „изгубения восък“ и е използван масово сред бижутерите от цял свят.

Снимка: Iran3dco

Стъпките по създаването му са следните:

  1. Дизайнерът моделира, чрез восък формата на бижуто
  2. Восъчната фигура се обвива в глина и се загрява на високи температури
  3. Восъка започва да се топи и така оформя глината. Така постепенно восъкът изчезва, а глината се втвърдява и добива неговата форма
  4. В глината се е появила кухина, в която се излива разтопено злато или сребро
  5. Разтопеният метал поема формата на глината и бавно изстива
  6. След като напълно изстине, основната форма и дизайн на бижуто е готов.

Друга интересна техника, позната още от Античността е фюзинг. Използвали са я основно римляните, които са създавали дребни стъклени съдове и предмети за бита. През 60-те години на миналия век отново добива популярност и постепенно става масово използвана в арт бижутерии и от творци, които практикуват ръчно творчество.

В какво се състои процесът фюзинг?
При него се работи основно със стъкло, което се обработва и моделира на високи температури. Според градусите на загряване дизайнерите получават различен вид форма на стъклото, което им позволява да развихрят своята фантазия и да създават наистина невероятни украшения. Цветовете на стъклото се създават от отделни малки стъклени парчета или бои на прах, които се запечатват вътре в него и не могат да бъдат премахнати.

Понякога, за да бъде постигнат по-голям ефект, различни релефи и дизайни, стъклото се поставя в пещта още няколко пъти. Така, през времето, в което не е в пещта, то се шлайфа, пробива и реже, където е необходимо, преди да бъде поставено отново.

Снимка: Glassfancy

Три са основните фази, които поддържат определени градуси на печене и формират различен дизайн на стъклото.

Glass slumping– стъклото се пече на температура от 593°до 677° С, като започва да се извива в предварително поставена форма.

Tack fusing– пече се на градуси от 677° до 732° С. Стъклото не се втечнява напълно, запазва своя релеф, а същевременно всички поставени малки стъклени парченца се съединяват заедно.

Full fusing– при него всички поставени отделни парчета стъкло се сливат напълно. Градусите, под които се изпича са между 732°и 816°.

Вече знаеш как са произведени голяма част от бижутата, които си купуваме. Това са едни от най-често използваните традиционни методи, по които бижутерите работят, но в днешно време технологиите започват да улесняват доста процеса на изработка. Кои са най-модерните и съвременни техники, и каква е връзката им с традиционните ще разбереш в следващата част по темата.

Ако статията ти е била интересна, сподели я с твоите приятели.

 Брой преглеждания:442

Също може да харесате...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *